Когнитивно развитие. Що е то?

Когнитивното развитие е изграждането на мисловни процеси от детството през юношеството чак до зрелостта. Тези мисловни процеси включват в себе си запомняне, решаване на проблеми, вземане на решения и др.

Някога се е смятало, че бебетата нямат способността да мислят или да формират сложни идеи, докато не научат езика, на който говорят родителите им. Редица проучвания в съвременната психология обаче доказват, че още от раждането си бебетата започват да учат активно. Те събират, сортират и обработват информация от заобикалящата ги среда, като използват данните, за да развият умения за възприемане и мислене.

В миналото когнитивното развитие на децата е било изучавано по различни начини. Най-старият от тях е чрез тестове за интелигентност, като например широко използвания тест за коефициент на интелигентност (IQ) на Станфорд Бине, приет за първи път за употреба в САЩ от психолога Люис Терман през 1916 г. 

Оценяването на IQ се основава на концепцията за „умствена възраст“, според която резултатите на дете със средна интелигентност съответстват на възрастта му, докато резултатите на надарено дете са сравними с тези на по-голямо дете, а резултатите на бавно учещо се дете са сходни с тези на по-младо дете. Тестовете за интелигентност са широко използвани в САЩ, но те са подложени на все повече критики, че определят интелигентността твърде тясно и че са необективни по отношение на расата и пола.

За разлика от тестовете за интелигентност, които поставят акцент върху вродените способности на детето, теорията на ученето е резултат от работата на изследователи бихевиористи като Джон Уотсън (1878-1958) и Б. Ф. Скинър (1904-1990), които твърдят, че децата са напълно пластични. Теорията за ученето се фокусира върху ролята на факторите на околната среда за формиране на интелигентността на децата, особено върху способността на детето да се учи чрез поощряване на определени поведения и обезкуражаване на други.

Най-известната и влиятелна теория за когнитивното развитие е тази на френския психолог Жан Пиаже (1896-1980). Теорията на Пиаже, публикувана за първи път през 1952 г., е резултат от десетилетия на задълбочени наблюдения на деца (включително и на неговото собствено), в естествената им среда, за разлика от лабораторните експерименти на бихевиористите. Въпреки че Пиаже се интересува от това как децата реагират на околната среда, той предлага по-активна роля за тях от тази, която предлага теорията на ученето

Схемите непрекъснато се модифицират чрез два допълващи се процеса, които Пиаже нарича асимилация и акомодация. Асимилацията се отнася до процеса на възприемане на нова информация чрез включването ѝ в съществуваща схема. 

С други думи, хората възприемат новите преживявания, като ги свързват с неща, които вече познават. От друга страна, акомодацията е това, което се случва, когато самата схема се променя, за да се приспособи към новото знание. Според Пиаже когнитивното развитие включва непрекъснат опит за постигане на баланс между асимилация и адаптация, който той нарича равновесие.

В центъра на теорията на Пиаже е принципът, че когнитивното развитие на детето протича в поредица от четири различни, универсални етапа, всеки от които се характеризира с все по-сложни и абстрактни нива на мислене. Те винаги се провеждат в един и същи ред и всеки от тях се основава на наученото в предишния етап. Ето кои са и какво включват 4-те етапа на когнитивно развитие на детето:

В този период, който има шест подфази, интелигентността се проявява чрез двигателна активност без използване на символи. Познанията за света са ограничени, но се развиват, тъй като се основават на физически взаимодействия и опит. Децата придобиват постоянство на обектите на около седеммесечна възраст (памет). Физическото развитие (мобилност) позволява на детето да започне да развива нови интелектуални способности. В края на този етап се развиват някои символни (езикови) способности.

В този период, който има два стадия, интелигентността се проявява чрез използването на символи, езиковата употреба съзрява, развиват се паметта и въображението, но мисленето се осъществява по нелогичен, необратим начин. Преобладава егоцентричното мислене. 

В този етап, характеризиращ се със седем вида запазване (число, дължина, течност, маса, тегло, площ и обем), интелигентността се демонстрира чрез логично и систематично боравене със символи, свързани с конкретни обекти. Развива се оперативно мислене (умствени действия, които са обратими). Егоцентричното мислене намалява.