Всички семейни празници

България, подобно на всяка друга държава има своите семейни празници. Всички обичаме да сме със семействата си, да усещаме спокойствието и уюта на дома. В тази статия ще ви представим едни от най-празнуваните и почитани семейни празници, които всички ние чакаме с нетърпение. 

Коледа е един от най-обичаните семейни празници на всички българи. На Бъдни вечер се подготвят постни ястия: червени чушки, пълнени с боб или ориз, постни сармички, тиква, както и специална баница, където се  поставят монети и клонки от дрян за щастие и здраве. Интересно е, че броят на ястията трябва да е нечетен - седем, девет или единадесет.

Коледа, започва още в първите часове след полунощ на 25 декември. На вратите на къщите чукат "коледарчета" и пеят коледни песни с пожелания за щастие и здраве на собствениците на къщата, потупвайки ги с техните дрянови пръчки, украсени с конци, монети и пуканки, така че годината да донесе късмет. Н някой части коледарите са млади момчета. 

Коледа отбелязва завършването на поста, който продължава 40 дълги дни, така че празничните маси са пълни с лакомства. Тук и празнично прасе с кисело зеле, традиционни кебапчета и пуйка и разбира се българско вино и ракия.

Великият ден (Великден) - основният празник на всички православни християни и семейства.

В България този ден се празнува в голям мащаб и е официален празник, както следващия понеделник.

Подготовката за Великден започва още в четвъртък, когато обичайно се боядисват яйца и да се пекат козунаци. Първото яйце задържително трябва да е червено. 

В полунощ, от събота до неделя, Великденската служба започва във всички църкви в България, след което българите се поздравяват помежду си с думите "Христос Воскресе! Во истина возкресе!" А в неделя е „боренето“ с яйца и похапване на ястия от агнешко месо, пресни зеленчукови салати и червено вино.

Друг семеен празник е Сирни Заговезни. Сутринта се запалват огньове на най-високото място в селото, града или на мегдана. Вярва се, че докъдето стига огънът, дотам ще има плодородие. Запалва се слама и се прескача за здраве. На този ден мъжете хвърлят в двора на любимата си "чавги" - запалени стрели от дрян, което представлява любовно обяснение. От този ден нататък любовните обяснения и сватбите са забранени до Великден.

На празника се иска прошка. По традиция по-младите искат прошка от по- възрастни роднини и близки. Целуват ръка на родителите си казват думите: "Прощавай, мале, тате..." , а те отговарят "Просто да ти е! Господ да прощава". 

На трапезата на Сирни Заговезни задължително трябва да присъстват млечни храни - сирене, кисело мляко, а също, яйца, риба, баница със сирене или праз, обредна пита (с форма на змия), печени ябълки, бяла халва.

Това е последния ден, в който може да се ядат млечни храни. След това започва постът, който е с продължителност седем седмици.

След празничната трапеза се извършва ритуала Хамкане. На дълъг конец се връзвало яйце или халва.

Децата трябвало да опитат да хванaт с уста яйцето, без да го пипат с ръце. Вярва се, че само да го допреш със зъби - цяла година ще си здрав. 

Шумното празненство започва вечерта на 31 декември всяка година. На този ден се събират приятели и семейства и се подаряват подаръци. Масата трябва да е богата с много разнообразните ястия, а колкото по-разнообразни са, толкова по-щастлива ще е годината. Готви се свинско с кисело зеле и месни ястия. 

Семейните празници са хубаво нещо, защото всички от семейството са заедно, а хора които не живеят в родните си градове се прибират, за да празнуват със семействата си и да отбележат българските традиции.